(какво и как...)

Poetry » Philosophical

1.2K 0 10

Със огнен сърп светкавицата жъне небосвода,

отеква гръм и схлупва хоризонта.

Могъща сила стиска облак гривест

и руква дъжд като от водна помпа.

Бучи, трещи, вилнее, разпилява,

облива, плиска и реве епично,

помита, блъска... ала... отминава...

След миг – и вече всичко е различно:

просторът ведър, слънцето сияе,

светът е нов пречистен, неподправен...

А аз си мисля: колко хармонично,

по детски просто, истинско това е!

И поглед свел, по пътя продължавам.

Да, Тя - Природата ни дава своя знак.

А всъщност нас, когато заслужаваме,

какво да ни пречисти тъй и как...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nellnokia (Нели Господинова)

помита, блъска... ала... отминава...
След миг – и вече всичко е различно:....
Само за миг..
Много харесах

2009-08-01T18:14:52+03:00
adiveil (Нина)

Харесах!

2009-07-31T14:13:54+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Може да ни пречисти любовта. Не егоистичната любов, в която всичко започва с "АЗ ИСКАМ", а любовта, която "дълго търпи и е вилостива..., не завижда..., не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи". Само тази любов би могла да ни пречисти.
Прекрасен стих, за който горещо те поздравявам!

2009-07-31T11:27:12+03:00
marielavip (Мариела Челебиева)

Поздрав и от мен!

2009-07-31T11:02:58+03:00
lubitel (Любител)

Да, все си мисля, че е най -добре да имаме по-малка нужда от Пречистване или поне да се стремим да е така...Но тъй-като все пак сме само хора, нека Го търсим - толкова често, колкото е необходимо.
Поздрави!

2009-07-31T10:24:15+03:00