Със огнен сърп светкавицата жъне небосвода,
отеква гръм и схлупва хоризонта.
Могъща сила стиска облак гривест
и руква дъжд като от водна помпа.
Бучи, трещи, вилнее, разпилява,
облива, плиска и реве епично,
помита, блъска... ала... отминава...
След миг – и вече всичко е различно:
просторът ведър, слънцето сияе,
светът е нов пречистен, неподправен...
А аз си мисля: колко хармонично,
по детски просто, истинско това е! ...