(какво и как...)
Със огнен сърп светкавицата жъне небосвода,
отеква гръм и схлупва хоризонта.
Могъща сила стиска облак гривест
и руква дъжд като от водна помпа.
Бучи, трещи, вилнее, разпилява,
облива, плиска и реве епично,
помита, блъска... ала... отминава...
След миг – и вече всичко е различно:
просторът ведър, слънцето сияе,
светът е нов пречистен, неподправен...
А аз си мисля: колко хармонично,
по детски просто, истинско това е!
И поглед свел, по пътя продължавам.
Да, Тя - Природата ни дава своя знак.
А всъщност нас, когато заслужаваме,
какво да ни пречисти тъй и как...?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любител Всички права запазени
