20 jun 2007, 10:17

Какво ми носиш, скитнико

  Poesía
818 0 10
Какво ми носиш, скитнико красив -
Слънца далечни, блясък на елмази?
На вятър полъх -  шеметен и жив?
...........................................................
Какво за мен по пътя си запазил?

Къде си скътал тъжните очи
на толкоз изоставени невести?
.............................................
Вървял си все под същите звезди,
през урви и реки, през дъжд и преспи...

И трупал си в душата си картини,
случайни срещи, думи за веднъж...
Оставил си следи навред, без име...
И спомени за теб -  на шир и длъж.

Докосвания пълнели ръцете ти,
очите ти преливали от цвят...
Но нямаш рани, скитнико, в сърцето си,
ни пристан имаш, нито верен Брат.

Сега си спрял да пийнеш от росата
по розите на моята градина...
........................................
Не ще заключа, скитнико, вратата!
Да видя -
пак дали ще си отидеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...