20 jun 2007, 10:17

Какво ми носиш, скитнико

Poesía

816 0 10

Какво ми носиш, скитнико красив -
Слънца далечни, блясък на елмази?
На вятър полъх - шеметен и жив?
...........................................................
Какво за мен по пътя си запазил?

Къде си скътал тъжните очи
на толкоз изоставени невести?
.............................................
Вървял си все под същите звезди,
през урви и реки, през дъжд и преспи...

И трупал си в душата си картини,
случайни срещи, думи за веднъж...
Оставил си следи навред, без име...
И спомени за теб - на шир и длъж.

Докосвания пълнели ръцете ти,
очите ти преливали от цвят...
Но нямаш рани, скитнико, в сърцето си,
ни пристан имаш, нито верен Брат.

Сега си спрял да пийнеш от росата
по розите на моята градина...
........................................
Не ще заключа, скитнико, вратата!
Да видя -
пак дали ще си отидеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Незабравима (Кремена Стоева)

О, прекрасен стих!
Браво!
Истинско удоволствие е да те чета!!!

2007-06-21T09:45:08+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

скитниците идват и си отиват...

стойностните стихове остават!

2007-06-21T09:14:18+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разкошотия до шия!!!

2007-06-20T20:30:09+03:00
ria (Гергана Иванова)

Всички сме едни такива скитници... Но ако спрем в градината, може би наистина ще останем... Желая ти много роса, за да те пием вечно...

2007-06-20T16:06:23+03:00
Романтик (Христо Костов)

Прекрасен е стиха ти, Катя!!! Поздрави!!!

2007-06-20T13:06:47+03:00