Jun 20, 2007, 10:17 AM

Какво ми носиш, скитнико

Poetry

813 0 10

Какво ми носиш, скитнико красив -
Слънца далечни, блясък на елмази?
На вятър полъх - шеметен и жив?
...........................................................
Какво за мен по пътя си запазил?

Къде си скътал тъжните очи
на толкоз изоставени невести?
.............................................
Вървял си все под същите звезди,
през урви и реки, през дъжд и преспи...

И трупал си в душата си картини,
случайни срещи, думи за веднъж...
Оставил си следи навред, без име...
И спомени за теб - на шир и длъж.

Докосвания пълнели ръцете ти,
очите ти преливали от цвят...
Но нямаш рани, скитнико, в сърцето си,
ни пристан имаш, нито верен Брат.

Сега си спрял да пийнеш от росата
по розите на моята градина...
........................................
Не ще заключа, скитнико, вратата!
Да видя -
пак дали ще си отидеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

О, прекрасен стих!
Браво!
Истинско удоволствие е да те чета!!!

2007-06-21T09:45:08+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

скитниците идват и си отиват...

стойностните стихове остават!

2007-06-21T09:14:18+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разкошотия до шия!!!

2007-06-20T20:30:09+03:00
ria (Гергана Иванова)

Всички сме едни такива скитници... Но ако спрем в градината, може би наистина ще останем... Желая ти много роса, за да те пием вечно...

2007-06-20T16:06:23+03:00
Романтик (Христо Костов)

Прекрасен е стиха ти, Катя!!! Поздрави!!!

2007-06-20T13:06:47+03:00