25 sept 2016, 14:55

Какво ни остана

  Poesía » Civil
494 1 3

В мислите ни все е мръсно-

газим в тинята дълбоко.

За въпроси днес е късно.

Времето- дебелооко.

 

Щастието днес го няма.

Мъка е на всяка крачка.

Драмата ни е голяма.

Люта ни е всяка храчка.

 

Свършват дните ни полезни.

Всяка нощ е люта рана.

Край и на мечтите звездни.

Всъщност...то какво остана?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Мария!
    Благодаря, Младене!
    Радвам се, че харесахте написаното и идеята в него! Желая ви творческо вдъхновение!
  • Животът е пришпорваща хиперинфлация. Колкото повече имаме - толкова повече губим най-накрая. Така че кроткият финал е за предпочитане. Харесах идеята и реализацията й, Никола. Да имаш вдъхновена нова седмица!
  • Харесах идеята в стиха. Дано се прочете от повече хора! Поучително!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...