25 сент. 2016 г., 14:55

Какво ни остана

495 1 3

В мислите ни все е мръсно-

газим в тинята дълбоко.

За въпроси днес е късно.

Времето- дебелооко.

 

Щастието днес го няма.

Мъка е на всяка крачка.

Драмата ни е голяма.

Люта ни е всяка храчка.

 

Свършват дните ни полезни.

Всяка нощ е люта рана.

Край и на мечтите звездни.

Всъщност...то какво остана?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мария!
    Благодаря, Младене!
    Радвам се, че харесахте написаното и идеята в него! Желая ви творческо вдъхновение!
  • Животът е пришпорваща хиперинфлация. Колкото повече имаме - толкова повече губим най-накрая. Така че кроткият финал е за предпочитане. Харесах идеята и реализацията й, Никола. Да имаш вдъхновена нова седмица!
  • Харесах идеята в стиха. Дано се прочете от повече хора! Поучително!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...