25.09.2016 г., 14:55

Какво ни остана

489 1 3

В мислите ни все е мръсно-

газим в тинята дълбоко.

За въпроси днес е късно.

Времето- дебелооко.

 

Щастието днес го няма.

Мъка е на всяка крачка.

Драмата ни е голяма.

Люта ни е всяка храчка.

 

Свършват дните ни полезни.

Всяка нощ е люта рана.

Край и на мечтите звездни.

Всъщност...то какво остана?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мария!
    Благодаря, Младене!
    Радвам се, че харесахте написаното и идеята в него! Желая ви творческо вдъхновение!
  • Животът е пришпорваща хиперинфлация. Колкото повече имаме - толкова повече губим най-накрая. Така че кроткият финал е за предпочитане. Харесах идеята и реализацията й, Никола. Да имаш вдъхновена нова седмица!
  • Харесах идеята в стиха. Дано се прочете от повече хора! Поучително!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...