4 abr 2019, 17:42

Какво си ти...

  Poesía
1K 0 0

Обсебено куче, не спи, упорито търси,

нищо, че на лъжите една им е позата,

и без да е важно кой ще се измърси

от душата ти, ако попие проказата.

 

Подлостта ти как печели доверие,

аз не искам да знам, че мръсната цел

се постига винаги с „малко“ насилие

и задължителното оцапване с кал.

 

Не забравяй, обаче за последния коз,

докато тече между ни раздумката,

че в мен възникна ето този въпрос:

Колко точно ти е здрава черупката?

Да се пробие тя, само с истина и ум,

възможно е, повярвай, даже без усилие

и дано да ти дойде някога правия ум,

че гаврата с чужди мечти е безумие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...