Apr 4, 2019, 5:42 PM

Какво си ти...

  Poetry
1K 0 0

Обсебено куче, не спи, упорито търси,

нищо, че на лъжите една им е позата,

и без да е важно кой ще се измърси

от душата ти, ако попие проказата.

 

Подлостта ти как печели доверие,

аз не искам да знам, че мръсната цел

се постига винаги с „малко“ насилие

и задължителното оцапване с кал.

 

Не забравяй, обаче за последния коз,

докато тече между ни раздумката,

че в мен възникна ето този въпрос:

Колко точно ти е здрава черупката?

Да се пробие тя, само с истина и ум,

възможно е, повярвай, даже без усилие

и дано да ти дойде някога правия ум,

че гаврата с чужди мечти е безумие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...