2 jul 2015, 23:22

Какво ти трябва

1.1K 0 7

Безреемие и истина,

това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог...

* * *

За да поискаш трябва да си дал
без корист, просто от душата,
това, което вчера си създал
със лихви връща ти съдбата.


За да помолиш трябва ти сърце,
то вместо теб да проговори
и две преплетени напред ръце,
които пращат любовта Нагоре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво, топло и истинно!
  • Много мъдро! Ако всеки съблюдаваше тези истини, светът щеше да е по-красиво място!
  • Хубаво започва денят ми!Благодаря!
  • Харесах,Елена! Хубав ден ти желая!
  • За разлика от Андромаха, на мен най-много ми хареса констатацията /затова казвам пропуснатото от нея браво/:

    "това, което вчера си създал
    със лихви връща ти съдбата"

    Хубав стих -точно изпълнен. Поздравление, Елена!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...