Безреемие и истина,
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог...
* * *
За да поискаш трябва да си дал
без корист, просто от душата,
това, което вчера си създал
със лихви връща ти съдбата.
За да помолиш трябва ти сърце,
то вместо теб да проговори
и две преплетени напред ръце,
които пращат любовта Нагоре!
© Елена Костадинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
