Попитах слънцето:
"Какво значи да обичаш?"
Нали било е първото.
А днес еднакво топли всички.
Попитах и луната:
"Какво значи да обичаш?"
След слънцето изгрява тя
и нашата съдба предрича.
Попитах гълъба свободен:
"Какво значи да обичаш?"
Нали се скита той на воля
и пощальон е на мечтите.
Попитах вятъра студен:
"Какво значи да обичаш?"
Нали от него всеки ден
сълзи се раждат във очите.
Попитах и дъжда пороен:
"Какво значи да обичаш?"
Нали денят ни щом е зноен,
го следва дъжд с дъга избистрен.
Попитах и дъгата многоцветна:
"Какво значи да обичаш?"
Тогаз светкавица просветна
и озари ума едничка мисъл -
че търсеният отговор е скрит
във всекиго от нас от дълго време,
в душата запечатан като щрих,
от Дявола и Бога сътворен.
* * *
Погледнах в себе си, в душата,
разрових паметта и спомените,
и истината се разкри, позната -
това е графиката на живота.
Най-първи беше слънчевият отговор,
а после на луната звездните слова,
видях, че вятърът със гълъба е в сговор,
а слънцето със многоцветната дъга.
* * *
И слънцето ми каза със примигване:
"Не мога аз без моята Луна!
Но за да ви топля, трябва винаги
от мен да бяга, да залязва тя."
Луната ми отвърна със усмивка:
"Без Слънцето и мен не би ме имало.
Но за да ви бъда нощната завивка,
отказах се от Слънцето. Завинаги."
А гълъбът изгука преди полет:
"Обичаш ли, душата си отдаваш.
Мечтите не използваш за окови.
Без свобода любов не получаваш!"
И вятърът стаи се, усмири се,
написа ми с перо от птица:
Обичаш ли, обичаш и сълзите,
от любовта родени в твоята зеница!"
И най-накрая и дъждът изръси
с големи капки, изведнъж:
"Човек не чака! И не търси!
Обича ли, това е чудо! И случва се веднъж!"
© АСИ Todos los derechos reservados