28 окт. 2012 г., 20:18

Какво значи да обичаш?

783 0 1

 

 

 

Попитах слънцето:

"Какво значи да обичаш?"

Нали било е първото.

А днес еднакво топли всички.

 

Попитах и луната:

"Какво значи да обичаш?"

След слънцето изгрява тя

и нашата съдба предрича.

 

Попитах гълъба свободен:

"Какво значи да обичаш?"

Нали се скита той на воля

и пощальон е на мечтите.

 

Попитах вятъра студен:

"Какво значи да обичаш?"

Нали от него всеки ден

сълзи се раждат във очите.

 

Попитах и дъжда пороен:

"Какво значи да обичаш?"

Нали денят ни щом е зноен,

го следва дъжд с дъга избистрен.

 

Попитах и дъгата многоцветна:

"Какво значи да обичаш?"

Тогаз светкавица просветна

и озари ума едничка мисъл -

 

че търсеният отговор е скрит

във всекиго от нас от дълго време,

в душата запечатан като щрих,

от Дявола и Бога сътворен.

 

*  *   *

 

Погледнах в себе си, в душата,

разрових паметта и спомените,

и истината се разкри, позната -

това е графиката на живота.

 

Най-първи беше слънчевият отговор,

а после на луната звездните слова,

видях, че вятърът със гълъба е в сговор,

а слънцето със многоцветната дъга.


*  *  *

 

И слънцето ми каза със примигване:

"Не мога аз без моята Луна!

Но за да ви топля, трябва винаги

от мен да бяга, да залязва тя."

 

Луната ми отвърна със усмивка:

"Без Слънцето и мен не би ме имало.

Но за да ви бъда нощната завивка,

отказах се от Слънцето. Завинаги."

 

А гълъбът изгука преди полет:

"Обичаш ли, душата си отдаваш.

Мечтите не използваш за окови.

Без свобода любов не получаваш!"

 

И вятърът стаи се, усмири се,

написа ми с перо от птица:

Обичаш ли, обичаш и сълзите,

от любовта родени в твоята зеница!"

 

И най-накрая и дъждът изръси

с големи капки, изведнъж:

"Човек не чака! И не търси!

Обича ли, това е чудо! И случва се веднъж!"

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АСИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпреки многото думи, сте открили, засега, само клишетата.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...