Какъв да стана?
Ох, какъв, какъв да стана,
мисля още отзарана.
Татко вика.– Адвокат
да си важен и богат.
– Лекар, при това прочут.–
казва мама, всява смут.
Дядо рече: – Архитект
и животът ще е лек.
За учител си държи,
баба и ще продължи.
Брат ми каза: – Я насам,
сам реши, реши си сам.
Знам, ама като не знам,
а ми се яде салам.
Първо ще си се наям,
че в стомаха няма грам.
После нещо ще реша,
страх ме е да не сгреша.
Още малък съм юнак,
нямам от сърцето знак,
най-добър съм, но къде,
малко да ми издаде:
може би пожарникар
или по-добре стражар,
или най-добре шофьор,
футболист в голям отбор,
или малко каратист,
после може китарист,
или само масажист,
не, поет, но с пълен лист.
Стана време за обяд
и ме гони страшен глад.
Първо ще си се наям,
после ще измисля сам.
Бабината мусака
услади ми се така.
После рекох пианист,
първо с Моцарт, после с Лист
или пък оксиженист,
не, певец – гласът ми чист.
Може да съм си монтьор,
не, ще чистя аз обор
и овце ще си паса,
днес реших го начаса.
А вечерята дойде,
няма вече накъде.
Първо ще си се наям,
вече съм решил и сам.
Значи утре съм овчар,
на овцете ще съм цар.
Но къде овце сред град,
те на село си пасат.
Май и там са вече кът,
в приказките са от плът.
Срам, не срам и срам голям,
май отказвам се, но сам.
Лягам, утре пак е ден –
нов, решителен за мен.
Ох, какъв, какъв да стана,
мисля още отзарана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
