В безмилостно безвремие живеем,
безкрайно обезверени, обезкървени;
влачим кръста си по пътя,
гневим се, че и ние ще изтлеем.
Сърдим се, че кръстът ни е тежък,
грубо дращи, впива се в плещите,
все с кръстовете чужди го сравняваме,
в този на Иисус се уповаваме.
Така издялан от библейско време,
от губото длето в ръцете на палача,
заченат като уред за мъчения,
превърнат в олтар за въжделения; ...