9 sept 2008, 12:23

Какъв е твоят кръст?

1.4K 0 6

В безмилостно безвремие живеем,

безкрайно обезверени, обезкървени;

влачим кръста си по пътя,

гневим се, че и ние ще изтлеем.

Сърдим се, че кръстът ни е тежък,

грубо дращи, впива се в плещите,

все с кръстовете чужди го сравняваме,

в този на Иисус се уповаваме.

Така издялан от библейско време,

от губото длето в ръцете на палача,

заченат като уред за мъчения,

превърнат в олтар за въжделения;

кълнем се в него, до него плачем

и пак влачим... влачим...

Кръстове, различни - златни, дървени, метални,

но по своему епични в битката си безпощадна.

Блясъкът им външен е ненужен,

лустрото - измама,

вечна е дирята, която винаги остава!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Джордан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...