9 сент. 2008 г., 12:23

Какъв е твоят кръст?

1.4K 0 6

В безмилостно безвремие живеем,

безкрайно обезверени, обезкървени;

влачим кръста си по пътя,

гневим се, че и ние ще изтлеем.

Сърдим се, че кръстът ни е тежък,

грубо дращи, впива се в плещите,

все с кръстовете чужди го сравняваме,

в този на Иисус се уповаваме.

Така издялан от библейско време,

от губото длето в ръцете на палача,

заченат като уред за мъчения,

превърнат в олтар за въжделения;

кълнем се в него, до него плачем

и пак влачим... влачим...

Кръстове, различни - златни, дървени, метални,

но по своему епични в битката си безпощадна.

Блясъкът им външен е ненужен,

лустрото - измама,

вечна е дирята, която винаги остава!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Джордан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...