1 ago 2015, 20:13

Какъв съм аз

  Poesía
526 0 5

Какъв съм аз


Създаден съм да гледам към звездите

да си задавам един и същ въпрос

какво се крие там във висините

Земята моя майка ли е или неин гост


Създаден съм да мисля и мечтая

да опознавам с интелекта си света

да стигам все по-далеч в безкрая

да отдалечавам от себе си Смъртта


Създаден съм да мога да обичам

вулкан от чувства с код "любов"

за нея храмове да правя, да се вричам

със сетивата да усещам тръпка, зов


Какъв съм аз случайност или божие творение

Разумът да не е самотник в света

Създателят решил в момент на вдъхновение

измислил е живота, подарил и любовта


 

Гавраил

юли,Варна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какъв въпрос...!!!
  • Приятели,благодаря Ви за оценките.Както винаги те са много важни за мен.Младен "съм"го изгубих точно за такъв коментар.Очаквах да го откриеш ти.Белла,Създателят определено те е озарил с това чувство и теб.Чета с удоволствие твоите съждения.Така мисля аз.Йоана и Васил впечатлен съм от вашата откровеност и съпричасност.Ценя искренноста ви.Очаквам вашите творби.
  • Създаден съм да мисля и мечтая! Страхотно е.
  • „Създаден съм да гледам към звездите... Създаден съм да мисля и мечтая... Създаден съм да мога да обичам“ Какво да изкажа пред такива редове, освeн най-чиста радост от съществуването им...
  • Вечни въпроси, бих казал от порядъка на Хамлетовия, които поставяш в контекста на творбата си, Гавраиле. Мащабен замисъл и изпълнение.
    Струва ми се, че последният ред на първия куплет трябва да е:

    "Земята моя майка ли е или съм неин гост"

    Ако бъркам, моля за извинение.

    Поздравление и най-висока оценка за написаното!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...