1 авг. 2015 г., 20:13

Какъв съм аз

528 0 5

Какъв съм аз


Създаден съм да гледам към звездите

да си задавам един и същ въпрос

какво се крие там във висините

Земята моя майка ли е или неин гост


Създаден съм да мисля и мечтая

да опознавам с интелекта си света

да стигам все по-далеч в безкрая

да отдалечавам от себе си Смъртта


Създаден съм да мога да обичам

вулкан от чувства с код "любов"

за нея храмове да правя, да се вричам

със сетивата да усещам тръпка, зов


Какъв съм аз случайност или божие творение

Разумът да не е самотник в света

Създателят решил в момент на вдъхновение

измислил е живота, подарил и любовта


 

Гавраил

юли,Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какъв въпрос...!!!
  • Приятели,благодаря Ви за оценките.Както винаги те са много важни за мен.Младен "съм"го изгубих точно за такъв коментар.Очаквах да го откриеш ти.Белла,Създателят определено те е озарил с това чувство и теб.Чета с удоволствие твоите съждения.Така мисля аз.Йоана и Васил впечатлен съм от вашата откровеност и съпричасност.Ценя искренноста ви.Очаквам вашите творби.
  • Създаден съм да мисля и мечтая! Страхотно е.
  • „Създаден съм да гледам към звездите... Създаден съм да мисля и мечтая... Създаден съм да мога да обичам“ Какво да изкажа пред такива редове, освeн най-чиста радост от съществуването им...
  • Вечни въпроси, бих казал от порядъка на Хамлетовия, които поставяш в контекста на творбата си, Гавраиле. Мащабен замисъл и изпълнение.
    Струва ми се, че последният ред на първия куплет трябва да е:

    "Земята моя майка ли е или съм неин гост"

    Ако бъркам, моля за извинение.

    Поздравление и най-висока оценка за написаното!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...