1 mar 2011, 20:00

Кал 

  Poesía » Civil
1101 1 10

Веществени сме...

                                  свръхматериални!

Какво остава вече за духа?!

Честта продава се!

                                    Да, има нещо кално

в това, да бъдеш жив –

от плът и кръв!

 

Калта е и по дрехите,

                                        парите,

навсякъде, където се лепи,

и газим в нея,

                         докато – немити –

от кал подгизнат

нашите души!

 

Опитваме се –

                          над калта се диша!–

с изцапани криле

да полетим!

                         А всъщност

тези опити излишни са:

от кал и пясък с тонове тежим!

 

И ни повлича

                          калната ни същност –

да се топим!...

Но изходът един

                                извежда ни в пустиня –

върху суша

да паднем и... да се изпепелим!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До болка истинско,като че сте описали живота в момента.Това ли заложили в стиха и творчеството ви като цяло е за комплименти.ПОЗДРАВ!
  • Това е нашата действителност - за голямо съжаление!
    Поздрав за стиха!
  • Поздрав!
  • колоси на глинени крака
    поздрав!
  • Привет!
    Точно попадение на нашето съвремие....
    Напомними това:
    "Уви, светът обърнал се в пустиня!
    Море от злоба и разврат!...
    Иди живей сред туй море от тиня,
    сред толкоз много кал и смрад!" Хр. Смирненски
    Жалко, че не сме мръднали и на йота за тези близо 90 години.
    Поздравления!!!
  • Много силно...честита баба Марта!!!Поздрав приятелю!!!
  • Много кал има по нас трява ни дъжд от промени, но дори да завали такъв дъжд той ще създаде нова кал.Не сме виновни климата ни е балкански. Хареса ми стиха ти. Поздрави...
  • С поздрави, Мариан!ЧБМ!
  • Хубав и истински стих! Поздрави, Мариан!
  • Много красив! ЧБМ, Мариански. Поздрави.
Propuestas
: ??:??