1 mar 2011, 20:00

Кал

  Poesía » Civil
1.3K 1 10

Веществени сме...

                                  свръхматериални!

Какво остава вече за духа?!

Честта продава се!

                                    Да, има нещо кално

в това, да бъдеш жив –

от плът и кръв!

 

Калта е и по дрехите,

                                        парите,

навсякъде, където се лепи,

и газим в нея,

                         докато – немити –

от кал подгизнат

нашите души!

 

Опитваме се –

                          над калта се диша!–

с изцапани криле

да полетим!

                         А всъщност

тези опити излишни са:

от кал и пясък с тонове тежим!

 

И ни повлича

                          калната ни същност –

да се топим!...

Но изходът един

                                извежда ни в пустиня –

върху суша

да паднем и... да се изпепелим!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До болка истинско,като че сте описали живота в момента.Това ли заложили в стиха и творчеството ви като цяло е за комплименти.ПОЗДРАВ!
  • Това е нашата действителност - за голямо съжаление!
    Поздрав за стиха!
  • Поздрав!
  • колоси на глинени крака
    поздрав!
  • Привет!
    Точно попадение на нашето съвремие....
    Напомними това:
    "Уви, светът обърнал се в пустиня!
    Море от злоба и разврат!...
    Иди живей сред туй море от тиня,
    сред толкоз много кал и смрад!" Хр. Смирненски
    Жалко, че не сме мръднали и на йота за тези близо 90 години.
    Поздравления!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...