Кал
Веществени сме...
свръхматериални!
Какво остава вече за духа?!
Честта продава се!
Да, има нещо кално
в това, да бъдеш жив –
от плът и кръв!
Калта е и по дрехите,
парите,
навсякъде, където се лепи,
и газим в нея,
докато – немити –
от кал подгизнат
нашите души!
Опитваме се –
над калта се диша!–
с изцапани криле
да полетим!
А всъщност
тези опити излишни са:
от кал и пясък с тонове тежим!
И ни повлича
калната ни същност –
да се топим!...
Но изходът един
извежда ни в пустиня –
върху суша
да паднем и... да се изпепелим!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
