26 jul 2008, 10:55

Кал 

  Poesía
781 0 8
Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.

Подът сумтеше страдално -
сред тиня градеше съдбата си,
че все връщах кучето кално
и пазех калта по краката си.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??