Кал
Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално -
сред тиня градеше съдбата си,
че все връщах кучето кално
и пазех калта по краката си.
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално -
сред тиня градеше съдбата си,
че все връщах кучето кално
и пазех калта по краката си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Косева Todos los derechos reservados
