Кал

26 июл. 2008 г., 10:55

Поэзия

832 0 8

Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално -
сред тиня градеше съдбата си,
че все връщах кучето кално
и пазех калта по краката си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кал

Искате да прочетете повече?

Предложения