26.07.2008 г., 10:55 ч.

Кал 

  Поезия
682 0 8
Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.

Подът сумтеше страдално -
сред тиня градеше съдбата си,
че все връщах кучето кално
и пазех калта по краката си.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??