30 dic 2011, 19:32

Калейдоскоп

  Poesía » Otra
635 0 0

Калейдоскоп

 

Вишните свенливо разпиляват

нежния си цвят по черна пръст.

Отдавна чашката с чай е празна,

а катаната раздава мъст.

 

Цветята в букет са мъртви,

градинарят е оракул на смъртта.

Красота принасят в жертва,

за да възпеят порив на плътта.  

 

Камбаните бият за радост и сбогом,

някой някъде лудува с Аюдиха,

Астарта и Венера са любимият олтар,

алените платна за Асол са триптих.

 

Земята е отдавна задимено кафене,

вулкани са неговите свещ и скара.  

И ние тлеем, заключени в клетка,

сред плесента на родната си гара.  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...