Калейдоскоп
Вишните свенливо разпиляват
нежния си цвят по черна пръст.
Отдавна чашката с чай е празна,
а катаната раздава мъст.
Цветята в букет са мъртви,
градинарят е оракул на смъртта.
Красота принасят в жертва,
за да възпеят порив на плътта.
Камбаните бият за радост и сбогом,
някой някъде лудува с Аюдиха,
Астарта и Венера са любимият олтар,
алените платна за Асол са триптих.
Земята е отдавна задимено кафене,
вулкани са неговите свещ и скара.
И ние тлеем, заключени в клетка,
сред плесента на родната си гара.
© Вили Тодоров Всички права запазени