30 дек. 2011 г., 19:32

Калейдоскоп

646 0 0

Калейдоскоп

 

Вишните свенливо разпиляват

нежния си цвят по черна пръст.

Отдавна чашката с чай е празна,

а катаната раздава мъст.

 

Цветята в букет са мъртви,

градинарят е оракул на смъртта.

Красота принасят в жертва,

за да възпеят порив на плътта.  

 

Камбаните бият за радост и сбогом,

някой някъде лудува с Аюдиха,

Астарта и Венера са любимият олтар,

алените платна за Асол са триптих.

 

Земята е отдавна задимено кафене,

вулкани са неговите свещ и скара.  

И ние тлеем, заключени в клетка,

сред плесента на родната си гара.  

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...