22 abr 2009, 12:10

Калинки 

  Poesía
1256 0 39
Знаеш ли - липсват очите ти.
И нисък е някак тавана.
Сякаш нещо притиска гърдите ми.
Давам всичко да дишам в замяна.
Тази улица някак е къса
и няма място да тичам към себе си.
Звук от китара се носи до късно,
а пък струните драскат ръцете ми.
И вали. Тази бездна - небето -
ме поглъща. И няма спасение.
Тича в мен, зачервено, детето.
А площадите плачат ранени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??