Калинки
Знаеш ли - липсват очите ти.
И нисък е някак тавана.
Сякаш нещо притиска гърдите ми.
Давам всичко да дишам в замяна.
Тази улица някак е къса
и няма място да тичам към себе си.
Звук от китара се носи до късно,
а пък струните драскат ръцете ми.
И вали. Тази бездна - небето -
ме поглъща. И няма спасение.
Тича в мен, зачервено, детето.
А площадите плачат ранени.
Тази малка кутия от истини
ме притиска. И ставам Алиса.
Все по-мъничка. Бягат ми мислите -
зажаднели калинки за изгрева.
Зажаднели калинки за пориви
и за слънце, което не пари.
Тебе търсят. И чакат за полети,
тънкокрили и нежни. Мечтани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
