Знаеш ли - липсват очите ти.
И нисък е някак тавана.
Сякаш нещо притиска гърдите ми.
Давам всичко да дишам в замяна.
Тази улица някак е къса
и няма място да тичам към себе си.
Звук от китара се носи до късно,
а пък струните драскат ръцете ми.
И вали. Тази бездна - небето -
ме поглъща. И няма спасение.
Тича в мен, зачервено, детето.
А площадите плачат ранени. ...