Камбана
На К.Р.
От някого, когато си отивах,
най-близо бях до тебе аз.
Когато мислиш, че заспивах
и шепнеше почти без глас,
най-будна бях тогава и те виждах,
макар и със затворени очи.
Когато болна бях, на свиждане
доведе всичките звезди.
Изгубех ли следата в мрака,
сред сто затворени врати,
отворена една ме чакаше,
отново да ме приюти.
Като камбана омагьосана
сърцето ти за мен тупти.
Ако съм аз живота си прахосала,
смъртта ми ще поискаш ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дияна Радева Todos los derechos reservados
