На К.Р.
От някого, когато си отивах,
най-близо бях до тебе аз.
Когато мислиш, че заспивах
и шепнеше почти без глас,
най-будна бях тогава и те виждах,
макар и със затворени очи.
Когато болна бях, на свиждане
доведе всичките звезди.
Изгубех ли следата в мрака,
сред сто затворени врати,
отворена една ме чакаше,
отново да ме приюти.
Като камбана омагьосана
сърцето ти за мен тупти.
Ако съм аз живота си прахосала,
смъртта ми ще поискаш ти.
© Дияна Радева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
