Камбана
На К.Р.
От някого, когато си отивах,
най-близо бях до тебе аз.
Когато мислиш, че заспивах
и шепнеше почти без глас,
най-будна бях тогава и те виждах,
макар и със затворени очи.
Когато болна бях, на свиждане
доведе всичките звезди.
Изгубех ли следата в мрака,
сред сто затворени врати,
отворена една ме чакаше,
отново да ме приюти.
Като камбана омагьосана
сърцето ти за мен тупти.
Ако съм аз живота си прахосала,
смъртта ми ще поискаш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Радева Всички права запазени
