Камбани
Тишината звъни, полудяла от чакане
и завързва на възел деня.
Самотата налива от болката в чашите
и отпива на глътки тъга.
Знам, в света ти уютен, дойдох непоканена,
имах нужда от силна ръка.
Като просеща скитница в мрака застанах,
но си тръгнах отново сама.
В този миг на вина аз загубих душата си
и крилете, с които летях.
И потънах безпомощна в дрипави залези –
днес сълзите ми ти не видя.
Скрих ги тихо в потайното було на здрача
скрих ги в моето южно сърце.
В нощ безлунна щом чуеш камбани да плачат,
значи още ми трябват криле.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрав!
-
Дани, в тъгата се раждат най-истинските стихове и ноти!И твоят стих го доказва.Поздрав!
-
"Тишината звъни, полудяла от чакане
и завързва на възел деня."
Прекрасно е! -
Много хубав стих!
-
++++++++++
-
Поздрав!
Хубав стих! -
Бели Криле
Когато те срещнах и те попитах:
- Кой застреля крилете?! От какво те боли?!
Ти ми рече: - Мечтата не скита...
Мечтата ми - Скитница, с теб, я смених...
Аз те обикнах заради големите бели криле...
Ръка ти подадох, помогнах ти да летиш...
Ние мечтаехме... светът беше Обич и нищо друго не беше...
Така съм те искал... Така от тебе болеше...
Към тебе летях, а бях опрян на Земята...
Моите черни криле бяха само за мен.
Знаех тогава, че крилете ми побеляха...
Можеше... имаше бели криле моят ден...
На бели криле, знам че е скъпа цената...
Ти ми ги даде... В Душата и във Очите...
Не можех да туря пръстенче на ръката ти...
Имах бели криле... Имах лъчите...
Къде да ги търся твойте бели криле?!
Щом те целунах - изчезна с панически бяг...
Така съм го искал! Дето беше и дето не бе...
с твойте нежни криле, по - бели от сняг...
Зем. -
Психологизъм, сложни взаимоотношения...
Допадна ми. Поздрав, Дани! -
Красиво изплакана болка, образни метафори и хубава поанта! Поздравления
-
Прекрасен стих,Дани
-
Безпределна тъга...
Великолепно стихотворение, Дани!
Понякога си мисля, че "нещата", се случват, само за да се роди творба...
Светъл поздрав и прегръдка, Дани!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
сълзи` от този стих красив.
Как искам вярата във тебе да е зрима,
крилете бели да са символ жив.