danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
30 июл. 2011 г., 17:05

Камбани 

  Поэзия » Любовная
682 0 12

Тишината звъни, полудяла от чакане

и завързва на възел деня.

Самотата налива от болката в чашите

и отпива на глътки тъга.

 

Знам, в света ти уютен, дойдох непоканена,

имах нужда от силна ръка.

Като просеща скитница в мрака застанах,

но си тръгнах отново сама.

 

В този миг на вина аз загубих душата си

и крилете, с които летях.

И потънах безпомощна в дрипави залези –

днес сълзите ми ти не видя.

 

Скрих ги тихо в потайното було на здрача

скрих ги в моето южно сърце.

В нощ безлунна щом чуеш камбани да плачат,

значи още ми трябват криле.

 

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чувствителна душа, ранима
    сълзи` от този стих красив.
    Как искам вярата във тебе да е зрима,
    крилете бели да са символ жив.
  • Поздрав!
  • Дани, в тъгата се раждат най-истинските стихове и ноти!И твоят стих го доказва.Поздрав!
  • "Тишината звъни, полудяла от чакане

    и завързва на възел деня."

    Прекрасно е!
  • Много хубав стих!
  • ++++++++++
  • Поздрав!
    Хубав стих!
  • Бели Криле
    Когато те срещнах и те попитах:
    - Кой застреля крилете?! От какво те боли?!
    Ти ми рече: - Мечтата не скита...
    Мечтата ми - Скитница, с теб, я смених...

    Аз те обикнах заради големите бели криле...
    Ръка ти подадох, помогнах ти да летиш...
    Ние мечтаехме... светът беше Обич и нищо друго не беше...
    Така съм те искал... Така от тебе болеше...

    Към тебе летях, а бях опрян на Земята...
    Моите черни криле бяха само за мен.
    Знаех тогава, че крилете ми побеляха...
    Можеше... имаше бели криле моят ден...

    На бели криле, знам че е скъпа цената...
    Ти ми ги даде... В Душата и във Очите...
    Не можех да туря пръстенче на ръката ти...
    Имах бели криле... Имах лъчите...

    Къде да ги търся твойте бели криле?!
    Щом те целунах - изчезна с панически бяг...
    Така съм го искал! Дето беше и дето не бе...
    с твойте нежни криле, по - бели от сняг...
    Зем.
  • Психологизъм, сложни взаимоотношения...
    Допадна ми. Поздрав, Дани!
  • Красиво изплакана болка, образни метафори и хубава поанта! Поздравления
  • Прекрасен стих,Дани
  • Безпределна тъга...
    Великолепно стихотворение, Дани!
    Понякога си мисля, че "нещата", се случват, само за да се роди творба...
    Светъл поздрав и прегръдка, Дани!
Предложения
: ??:??