КАМБАНИТЕ БИЯТ ЗА ТЕБ
... доде под жълтата Луна си тътрех снежните апрески,
и София не ме позна пред храма "Александър Невски",
а сетне – в подлеза на ЦУМ, за теб си мислех упорито –
как ще те черпя със локум, а не, да пази Бог! – със жито,
как утре ще те срещна – жив! – на Витошка или на Попа,
и – като в кратък нервен срив сърцето ми ще се разхлопа,
как сетне твоите коси! – ще рошна с топлите си пръсти,
и Господ Бог ще ни спаси, и триж за нас ще се прекръсти,
внезапна! – сякаш от Сатурн с космическо такси слетяла,
душата ти превзел на щурм! – ще те развея из квартала,
и с песни в твоя леден Ад ше свличам храмовите фрески. ...