^Miss^sixty^ (Милица)
22 360
3 dic 2007, 9:51

Камината  

  Poesía » De amor
836 1 6
Камината гори, душите също,
пламтят безспирно две тела...
Неспособни да помислят
за края на нощта.
Че тяхната любов е вечна рана,
кървяща и безмилостно боли,
те искат вечно да са двама,
но хорска злоба влюбените раздели.
Не признават никому, че още
в сърцата им пожар гори.
Те крият своята потребност
от старите щастливи дни.
Две тела се палят жадно,
от тях хвърчат искри ...
неспособни да притихнат,
щом слеят тайните мечти.
Затуй те само привечер се срещат
и палят се във огнън ням,
страстта телата им усещат,
неугасим е този плам!
Камината гори, душите също...
притихват слетите тела,
незнайно как заспиват,
уплашени от идваща зора.
*   *  *
... но ето, вече ден настана,
слънцето усмихнато изгря,
погледи в камината се взират,
останала е само пепелта.

© Милица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Незнам какво да кажа освен,че го почуствах като свое...благодаря,че ми напомни...целувки
  • Красиво казано...
  • Благодаря ви много !
  • "Че тяхната любов е вечна рана,
    кървяща и безмилостно боли,
    те искат вечно да са двама,
    ............................
    Те крият своята потребност
    от старите щастливи дни."
    Браво,Миле!Великолепен стих!Много ми хареса!
  • Хубаво е, вдъхновяваш ме
  • "Две тела се палят жадно,
    от тях хвърчат искри ...
    неспособни да притихнат,
    щом слеят тайните мечти." - красиво...

    Много нежен стих, браво!!!
Propuestas
: ??:??