Камината
Камината гори, душите също,
пламтят безспирно две тела...
Неспособни да помислят
за края на нощта.
Че тяхната любов е вечна рана,
кървяща и безмилостно боли,
те искат вечно да са двама,
но хорска злоба влюбените раздели.
Не признават никому, че още
в сърцата им пожар гори.
Те крият своята потребност
от старите щастливи дни.
Две тела се палят жадно,
от тях хвърчат искри ...
неспособни да притихнат,
щом слеят тайните мечти.
Затуй те само привечер се срещат
и палят се във огнън ням,
страстта телата им усещат,
неугасим е този плам!
Камината гори, душите също...
притихват слетите тела,
незнайно как заспиват,
уплашени от идваща зора.
* * *
... но ето, вече ден настана,
слънцето усмихнато изгря,
погледи в камината се взират,
останала е само пепелта.
пламтят безспирно две тела...
Неспособни да помислят
за края на нощта.
Че тяхната любов е вечна рана,
кървяща и безмилостно боли,
те искат вечно да са двама,
но хорска злоба влюбените раздели.
Не признават никому, че още
в сърцата им пожар гори.
Те крият своята потребност
от старите щастливи дни.
Две тела се палят жадно,
от тях хвърчат искри ...
неспособни да притихнат,
щом слеят тайните мечти.
Затуй те само привечер се срещат
и палят се във огнън ням,
страстта телата им усещат,
неугасим е този плам!
Камината гори, душите също...
притихват слетите тела,
незнайно как заспиват,
уплашени от идваща зора.
* * *
... но ето, вече ден настана,
слънцето усмихнато изгря,
погледи в камината се взират,
останала е само пепелта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Всички права запазени
