19 sept 2006, 13:42

Камъче

  Poesía
753 0 0
Вървях по житейския път,
но се препънах в камъче малко,
паднах и си ударих кракът
и това забави хода ми - жалко.

Но мина се време
и аз се оправих,
поех отново по пътя – без да ми дреме.
Това, което се случи - за него забравих.

Минах през същото място,
но до пътя беше се отворила яма,
същото камъче бясно,
организира ми отново измяна.

Без да му мигне окото
се подаде на пътя
и аз детето, горкото,
се сгромолясах на дъното със страшна сила.

Това падение уби душата ми,
прониза сърцето ми с меч,
но знаех, че това не е съдбата ми
и моето върховенство идва веч.

Излязох от ямата страшна
с гордо вдигната глава
бях цялата прашна,
но това не ми попречи на гордостта.

Сега стъпвам внимателно
всяка крачка премервам
и гледам старателно
никое камъче да не пренебрегвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елисавета Сиракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...