Камъче
Вървях по житейския път,
но се препънах в камъче малко,
паднах и си ударих кракът
и това забави хода ми - жалко.
Но мина се време
и аз се оправих,
поех отново по пътя – без да ми дреме.
Това, което се случи - за него забравих.
Минах през същото място,
но до пътя беше се отворила яма,
същото камъче бясно,
организира ми отново измяна.
Без да му мигне окото
се подаде на пътя
и аз детето, горкото,
се сгромолясах на дъното със страшна сила.
Това падение уби душата ми,
прониза сърцето ми с меч,
но знаех, че това не е съдбата ми
и моето върховенство идва веч.
Излязох от ямата страшна
с гордо вдигната глава
бях цялата прашна,
но това не ми попречи на гордостта.
Сега стъпвам внимателно
всяка крачка премервам
и гледам старателно
никое камъче да не пренебрегвам.
но се препънах в камъче малко,
паднах и си ударих кракът
и това забави хода ми - жалко.
Но мина се време
и аз се оправих,
поех отново по пътя – без да ми дреме.
Това, което се случи - за него забравих.
Минах през същото място,
но до пътя беше се отворила яма,
същото камъче бясно,
организира ми отново измяна.
Без да му мигне окото
се подаде на пътя
и аз детето, горкото,
се сгромолясах на дъното със страшна сила.
Това падение уби душата ми,
прониза сърцето ми с меч,
но знаех, че това не е съдбата ми
и моето върховенство идва веч.
Излязох от ямата страшна
с гордо вдигната глава
бях цялата прашна,
но това не ми попречи на гордостта.
Сега стъпвам внимателно
всяка крачка премервам
и гледам старателно
никое камъче да не пренебрегвам.
© Елисавета Сиракова All rights reserved.
