19 сент. 2006 г., 13:42

Камъче

756 0 0
Вървях по житейския път,
но се препънах в камъче малко,
паднах и си ударих кракът
и това забави хода ми - жалко.

Но мина се време
и аз се оправих,
поех отново по пътя – без да ми дреме.
Това, което се случи - за него забравих.

Минах през същото място,
но до пътя беше се отворила яма,
същото камъче бясно,
организира ми отново измяна.

Без да му мигне окото
се подаде на пътя
и аз детето, горкото,
се сгромолясах на дъното със страшна сила.

Това падение уби душата ми,
прониза сърцето ми с меч,
но знаех, че това не е съдбата ми
и моето върховенство идва веч.

Излязох от ямата страшна
с гордо вдигната глава
бях цялата прашна,
но това не ми попречи на гордостта.

Сега стъпвам внимателно
всяка крачка премервам
и гледам старателно
никое камъче да не пренебрегвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елисавета Сиракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...