Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.
Никога не ме напускаш,
и сама да съм, съм с теб.
Тежък като мед е пулса.
Празни леките ръце.
Като орбита те нося.
Като сетен хирозонт.
Във гърдите реже остро
липса - счупено ребро.
Но пред теб са други релси.
И пред теб е друг пейзаж.
Само аз не знам къде си.
А копнея само аз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
... Много хубаво!