бялатишина
141 124
5.09.2019 г., 23:07 ч.

Камък 

  Поезия » Любовна
631 2 4

Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.

 

Никога не ме напускаш,
и сама да съм, съм с теб.
Тежък като мед е пулса.
Празни леките ръце.

 

Като орбита те нося.
Като сетен хирозонт.
Във гърдите реже остро
липса - счупено ребро.

 

Но пред теб са други релси.
И пред теб е друг пейзаж.
Само аз не знам къде си.
А копнея само аз.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??