Камък
Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.
Никога не ме напускаш,
и сама да съм, съм с теб.
Тежък като мед е пулса.
Празни леките ръце.
Като орбита те нося.
Като сетен хирозонт.
Във гърдите реже остро
липса - счупено ребро.
Но пред теб са други релси.
И пред теб е друг пейзаж.
Само аз не знам къде си.
А копнея само аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
... Много хубаво!
