4 dic 2008, 9:05

Камък 

  Poesía » De amor
551 0 2

Камъните,

които хвърляш по моя гръб,

вая.

И меки, и гладки, и топли

стават украшение

на твоя хаос.

Аз съм онази Река,

която не посмя да прекосиш,

заради остриетата

на танцуващите

къщи в мен.

© Андриана Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??