23 nov 2011, 10:53

Камък

  Poesía » Otra
592 0 3

* * *

 

Име, издълбано в камък,

част от мене след смъртта.

Спомен за наличие във времето.

Знак за отсъствие.

След мене камъкът живот да имитира.

Да бъде моя сянка, щом ме няма.

Да бъде плът, когато съм безплътна.

Да бъде АЗ, когато се забравя.

 

* * *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Камъните имат памет!Така,че дай по-ведро,няма да си само белег!
  • Благодаря!
  • Чисто приятелски бих определила творбата ти като леко посредствена,някак си незавършена....Можеш!Постарай се да влагаш повече смисъл и чувство в писането,така ще ти се получава още по добре!Поздрав за старанието!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...