23 нояб. 2011 г., 10:53

Камък

593 0 3

* * *

 

Име, издълбано в камък,

част от мене след смъртта.

Спомен за наличие във времето.

Знак за отсъствие.

След мене камъкът живот да имитира.

Да бъде моя сянка, щом ме няма.

Да бъде плът, когато съм безплътна.

Да бъде АЗ, когато се забравя.

 

* * *

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Камъните имат памет!Така,че дай по-ведро,няма да си само белег!
  • Благодаря!
  • Чисто приятелски бих определила творбата ти като леко посредствена,някак си незавършена....Можеш!Постарай се да влагаш повече смисъл и чувство в писането,така ще ти се получава още по добре!Поздрав за старанието!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...