23 нояб. 2011 г., 10:53

Камък

591 0 3

* * *

 

Име, издълбано в камък,

част от мене след смъртта.

Спомен за наличие във времето.

Знак за отсъствие.

След мене камъкът живот да имитира.

Да бъде моя сянка, щом ме няма.

Да бъде плът, когато съм безплътна.

Да бъде АЗ, когато се забравя.

 

* * *

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Камъните имат памет!Така,че дай по-ведро,няма да си само белег!
  • Благодаря!
  • Чисто приятелски бих определила творбата ти като леко посредствена,някак си незавършена....Можеш!Постарай се да влагаш повече смисъл и чувство в писането,така ще ти се получава още по добре!Поздрав за старанието!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...