23.11.2011 г., 10:53

Камък

589 0 3

* * *

 

Име, издълбано в камък,

част от мене след смъртта.

Спомен за наличие във времето.

Знак за отсъствие.

След мене камъкът живот да имитира.

Да бъде моя сянка, щом ме няма.

Да бъде плът, когато съм безплътна.

Да бъде АЗ, когато се забравя.

 

* * *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Камъните имат памет!Така,че дай по-ведро,няма да си само белег!
  • Благодаря!
  • Чисто приятелски бих определила творбата ти като леко посредствена,някак си незавършена....Можеш!Постарай се да влагаш повече смисъл и чувство в писането,така ще ти се получава още по добре!Поздрав за старанието!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...