14 abr 2007, 0:53

Камък и чувства

  Poesía
720 0 0
 Мечтател бях, романтик може би малко.
 Приятел - не знам, може би за някои.
 Но сега ги няма.
 Аз съм сам.
 Статуя от камък.
 Точно там.
 Там, където имаше чувства,
 имаше мечти,
 имаше... уви,
 .
 времето не ми показа,
 не ме научи как да мразя,
 само показа ми път
 как да стана на камък... от плът.
 .
 Но... обикнеш ли веднъж,
 обичаш и капките от дъжд,
 които по теб валят от мрачното небе,
 защото са сълзи от нечие сърце.
 
 09.04.2007  19:00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...