14.04.2007 г., 0:53

Камък и чувства

721 0 0
 Мечтател бях, романтик може би малко.
 Приятел - не знам, може би за някои.
 Но сега ги няма.
 Аз съм сам.
 Статуя от камък.
 Точно там.
 Там, където имаше чувства,
 имаше мечти,
 имаше... уви,
 .
 времето не ми показа,
 не ме научи как да мразя,
 само показа ми път
 как да стана на камък... от плът.
 .
 Но... обикнеш ли веднъж,
 обичаш и капките от дъжд,
 които по теб валят от мрачното небе,
 защото са сълзи от нечие сърце.
 
 09.04.2007  19:00

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...