27 sept 2007, 9:18

Камък на пистата

  Poesía
642 0 9

На Боровец,
сред пистата голяма,
случайно беше се оголил камък.

И ската ми във него се удари
и аз, с голяма скорост, се стоварих
върху снега
и като се търкалях,
в един от боровете се ударих.

(Ударих се по долната глава
и счупих бора -
ала друг път за това.)

- Защо - казах - не са ви чисти пистите?

- Виновни са - казаха - комунистите!

Да, вярно, че настъпиха промени,
но сме наследствено обременени.

Два века византийско робство мина
и във това е първата причина.

Пет века турско робство след това
сме били със наведена глава.

След туй комунистическото иго
бе като двойно робство, под индиго:
не можехме да мислиме самички,
а Партията мислеше за всички.
Но тя бе партия, не бе тефал!
И затова сме днес на тоя хал!

За камъните, пръснати по пистите,
за сделката с дълга, за терористите...
За всичко са виновни комунистите!

Мълчах, мълчах, пък кипнах:

- Вашта мама!
Та комунистите от четвърт век ги няма!

Но още век,
като се насерете,
все с тях ще търсите да ви забърсват гъзовете!

_____

Пускам го като реплика на стихотворението на jenina 1962 "ГНЯВ" и мотото й към него: "На комунистите, не поемащи вината си!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ангар, тази вечер мн. специално ме чукна(без подтекст) по болното място. Днес водих 1 млада и красива жена с дете, да хареса 1 жилище в турския квартал на Хаскьои... Тя бе българка... Две туркини по същото време дойдоха за оглед на жилището. Още при влизнето си-туркините бръкнаха в шалварите и извадиха хилядарките... Представяш ли си колко жалки бяхме ние, българките?!
  • Все някой трябва да ни е виновен. Нека сега да са тия ,пък после ще видим.
  • Невероятно!Страхотно!Поздравления!
  • Яко много яко!!
  • То котилото за пъстроцветните политици
    е едно и също, всички от там се люпят.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...